И бягат мислите, като комети,

из звездните пространства на дъха ми,

над моретата в контури на планети,

в небета на умиращи сияния...

По мокрите алеи на дърветата

и кулите на вечното познание,

край градските дворци и минаретата,

сред облаци от жълти обаяния...

В кървящи изгреви и залези,

сред мъглите на самотни острови,

потънали в галактики от набези

и релефи лунни от безмостия...

Сред взривове и фойерверки от емоции,

обливащи в колори същността ми,

в вини, разчупени на порции,

погребани във съвестта на тишината...