Когато болката се плисне по бръснача

и покапе тя по сухите ръце,

и гарванът простене в здрача

с уплашено до смърт лице,

оглежда се в прехапаните устни

на майката с превити колена,

не искайки да я напусне

и бие яростно с крила,

дъждът размива глината по склона,

светкавица се гъне и... плющи,

отблясва в старата икона

и тихото в душата и крещи,

прогонва мрака мъничка свещица

в треперещите пръсти на жена,

самотна, дребничка старица

поддържа "огъня", една....

И... чака...

- Защо не идваш, дъще?

Ела, да те прегърна, мама,

че "време е"...

да си отида...