Тик-так...

Тик-так...

Тече живот и... време,

потъващ във небитието знак,

на радост, скръб и поколения...

Тик-так...

миг, във който ний се раждаме,

тик-так и... безвъзвратно е заминал...

Тик!.. Нов миг - прераждане...

Так!... И... вече е изстинал...

Време...

Съдник на вселената!

Едва долавям глухото му ехо,

а ние долу - на "арената"

се ръчкаме за слава и успехи...

Тик-так и... гордостта ни мимолетна

е потънала навеки в бездните,

а новата секунда - роболепно,

бавничко ни носи към изчезване...

Тик-так, тик-так и... нови мигове

извират в ехото на старите,

годишни кръгове чертаят с стихове

вековно в стволовете на чинарите...

Тик-так и... раждаш се дете,

тик-так и... вече... премалял си,

тик-так и... сивото небе

ти дава знак, че... побелял си!...

Тече живот и... време!

Потъващ във небитието знак!

На радости, на скръб и... поколения

в един безмилостен... ТИК-ТАК!...