Съдът реши!

Оставаш при Мама...

И така, повярвай, най-добре е!

Защото обичта и е голяма

и винаги... душата ти ще грее...

Ще идвам често!

Винаги ще идвам...

Ще те прегръщам... ако...

Мама позволи...

Понякога пък, ти при мене идвай,

ще бъдем двамата - сами...

Моята Любов ще е за тебе,

от началото, до всичките ми дни,

обикнахте, когато беше бебе,

сега... обичам те по... три!

Прегръдка нежна, целувка за раздяла,

нали със теб сме най-добри познати?...

Помни, за теб е - обичта ми цяла...

- Недей!... Постой!...

Не си отивай!...

Тате!...

Сълзата се търкулна по сакото,

крачката... поспря за миг,

и... някъде в скриптежа - на метрОто,

се сплетоха и... плач, и вик!...

Недей!...

Не си отивай!...

Тате!...