Кокалите бели са до... камък,

в юмруци стиснати до скъсване,

в зениците му... няма пламък,

очите му - червени са до пръсване.

Тече дъждът и плъзнал в пепелта,

с полуотворена уста, без глас,

ковчежето отнася го калта

в един невидим свят за нас...

Гърми! Небето пада!...

Тръгват чуждите роднини,

а той - в предверието на Ада

остава за безброй години...

Гледам го и в мене нещо плаче,

за непоправимо и... погубено,

душата му как Демоните... влачат,

натам, където всичко е... изгубено...

А мъката се слива със дъжда,

И на "удавник" устните са сини,

тъгата... дави се в мъжа,

в душата негова - Пустиня!...

Калта ковчежето залива,

водата тихо сипе се във гроба,

от днес той няма да заспива,

"жив" във "мъртвата утроба"...

Останал сам, той тръгва със очакване,

някъде на... другата страна,

в очите му, все още неизплакани,

залези преливаха в... зора!...